“…Далечното е всъщност ореола”

снежинките
снежинките
снежно затрупаха летния ден
гологлав досещам се за този ден
зима беше
и то до мене беше
минавахме по софийските тротоари
тихо стъпвахме сякаш в ритъм с разговора
монотонен и наум
монотонно и наум
бързо стъпвахме по тротоарите
зима беше
но все пак ти до мене беше
и въпреки мълчанието
и въпреки снежинките
аз искам отново този ден
аз искам снежинките върху черното палто на лятото

Advertisements