По пътя

Да живеят влаковете

празни купета рано сутрин
благоевград софия
през дупцница и радомир
празни куплети рано сутрин

Търново (do u wanna get high)

Ти някога разхождал ли си се по парковете без целта да седнеш на пейка
и да люпиш семки с приятели
без да седнеш на пейката
и да се люпите със студентката
да пишете имената си и след тях :
„Се ебаха тук”

Ти познаваш ли прелестта на локвата от кучешка пикня осветена от слънцето наперено
А вдигал ли си глава към него
търсил ли си с очите си неговите
Достигал ли си до най-съкровените желания оплетени в аурата на безоблачното време
На безоблачното време в което си крие мълнията на хаотичните орелски чувства
Не
аз не ти говоря за лятото
когато плътта е на показ
а цветята миришат най-силно
Аз ти говоря за пчелите
които обикалят около тебе
без да си пушил трева осеяна от пчели
Говоря за слънцето
което храни пчелите
а те тревата

Полегнал съм на ярко зелената поляна
деца с руси коси и бели чорапи играят около мен
Едно от тях се качва на корема ми
хващаме се за ръце и започва да скача
Слънцето пече
озарява косите му
които правят сянка на очите ми

Времето ни използва
времето е нагло
и трябва да бъде всекидневно
ежеминутно
без почивка
изнасилвано!

А ти разхождал ли си се по улиците на града
без да се заглеждаш в тротоарите
Какво си видял
ако не си вдигнал глава и погледнал часовниковата кула
Ако не си видял покрива осветен от слънчевите лъчи в
14 часа следобяд
Какво си видял
ако си обръщал гръб на запад в 18 часа на 27 март
когато небето към Европа е толкова оранжево и апокалиптично

Дортмунд (летище)

Ръцете ми се потят, лепят по сините графики на корицата “Вой”. Виждам от високо еднаквите къщи, доближаващи се до самолета. Алън Гинзбърг е тъп педал, брадат спермояд, който обича себе си такъв какъвто е: лапащ курове, чукащ се с мотоциклетисти и моряци, плешив грозник. Алън Гинзбърг е велик, защото е приятел на Керуак и Кесиди, защото не се срамува от себе си и пише откровени глупости. Този педал е мъртъв. Чета книгата му с поезия, а когато чета нещо, автора оживява пред мен. Пред мен се яви един педал.
Къщите се превърнаха в голяма стъклена сграда, сещаш ли се?.. Като летище.

Advertisements