сутринта на 12-ти декември

вървиме си днеска заедно с ачо
сънени недоспали уморени завлечени
с качулка и тънко яке
с палто и увиснали ръкави
по замръзналия асфалт
по калните хрушки от грайфа на гумите
по пътеките осеяни с фекалии
по дърветата с кисета от найлонови торбички
по следите на кучета
вървим си
по гневът на петите ни
в студентски град
а студентски град е грейпфрутена шайба
в която въртиш се
а горчивината те следи навсякъде
където и да извадиш език
опиташ ли се обаче
да излезеш ти се стиска устата
удрят се зъбите
и си казваш едно хубаво и едно честито
да ти еба майката шибана
аз ли съм тъпак
или цялото общество е шибано
заседнах и никой не ме спаси
а костите ми хрущяха
за палтото ръкавите ризите и сънения алтруизъм
за моята несбъдната мечта
да бъде човек сред човеци
да бъда чут и да изслушвам
аз не бях дотук надявам се и ти не си
стъпките на площада
гневът на знамената
и воят на сърцата ни
няма да спират
ако те биват поведени от човеците
почистили стаите си в студентски град
поздравявам те с ръкомахане от последния прозорец на
двеста и осемдесет
довиждане и приятен глад

Advertisements