Яростна прозявка или Генеалогия на проваленото поколение

Хиляди благодарности отправям към старото поколение. Хиляди, хиляди! За това, че оплюват ежедневно своето огледало. За това, че посочват какво не е младото поколение. За това, че казват какво е трябвало да бъде.
Благодаря Ви, искрено и лично, за всичко което направихте за мен, за моите приятели, за колегите ми, за всеки роден след 89-та. Благодарим Ви!
За сутрешните телевизионни блокове, за статиите, за новинарските емисии, за шоу гурутата, за месиите на интелигенцията и всички в купом непрестанно отправящи критика към нашето „мръсно, лентяйско” съществуване, благодарим Ви. За нашата неспособност да бъдем такива каквито вие искате, такива каквито вие не успяхте да ни научите да бъдем.
Прощавайте, госпожи и господа, преминали христова възраст. Прощавайте, но когато плюете нас – плюете себе си, плюете вашето създание, вашата форма и вашата празнота, с която изоставихте в слабите ни ръце формата – средата, в която ни призовахте да живеем. Прощавайте, но ние сме това, което вие ни отредихте. Това, което вие ни дарихте.
Госпожи и господа, нали не забравяте, че учителката ми в първи клас е над 42 – една от вас; нали не забравяте, че кварталните пияници са над 42 – едни от вас; нали не забравяте, че побоищата, на които бях свидетел като малък бяха дело на тези над 42 – едни от вас! Аз помня, аз помня, че вие бяхте онези, които повярваха в промяната, а после плюеха срещу нея и искахте да се върне старата власт. Аз го помня. Аз помня, че тогава беше хаос, а вие бяхте неговата движеща сила – неговата непостоянна безлична маса и скачахте и викахте, а после ревяхте над чинията с боб, псувайки телевизора.

Тогава за чий хуй обвинявате младото поколение, че живее без отговорности, че ни сме безгласни, невменяеми, пияници, наркомани или просто обречени. Че ние или се скриваме в своя измислен свят, чакайки да дойде последното пришествие или се отдаваме на хедонистични пътувания в сляпото търсене на смисъла. Че ние не успяхме да отгатнем какви искате да сме, защото така и не ни научихте какви трябва да бъдем.
Ние не сме поколението, което и дъска за кочина не става, ние сме поколението на 89-та, което бе оставено съвсем само още в зародиш, без своя учител, без своя отговорник.
И докато вие, госпожи и господа над 42, изхвърлихте торбите с пъповете ни в океана, само за да ви олекне на гърба, ние няма да допуснем същото да се случи с нашите деца. Защото колкото и прости, безгласни, невменяеми, пияни, напушени или обречени да сме, ще се опитаме да поправим изрода, който вие създадохте. Ще се опитаме да бъдем личности, въпреки вас. Ще се опитаме да създадем, въпреки създателите ни.

ПП
Поради появяващите напоследък все по-често публични изказвания, коментари и анализи, в които се набляга, че младото поколение е обезверено, неграмотно и опияняващо се в собствената си простота.
То е такова, но не се е създало само…

Advertisements