Официално обръщение към българския бизнесмен

Преди повече от два века един брадясал старец разкървавил раната на българския народ, описвайки я с насмешка, приканвайки лечителите й с гняв и болка.
Това е било тогава, но мъчно изглежда колко досущ е и сега.

“Оле, безразсъдно българско и глупанина! Потъмнели и помръкнали от пиянство, и не се хванат да се потрудят да доведат един мъдър даскал и наставник, да научат чедата си на мъдро книжно учение… ами ходят като слепи в тъмнината. О, глупави и неразумни човече!… Така ли чинат другите християнски народи, що са учени и мъдри философи? Я погледайте и попитайте какво вършат те. Я вижте те за какво си разнасят стоката. Не я ли харчат за школи и за академии и за учение граматическо и философско? И са станали мъдри философи, и хитри, и се славят и процъфтяват в учението като пролетни цветове? А не са потъмнели и помръкнали роби и под тежък ярем подложени като нас – неучени, безкнижни, невежи, безгласни и безответни като едни скотове!”

Стойко Владиславов (1739 – 1813). По известен като Софроний Врачански.

Advertisements