ІV

В преки и непреки разговори, относно българското образование, често се споменават като пример образователните системи в “развитите страни”. Недопустимо или не, тези подмятания излизат от устите на най-малките до най-големите, а светлината, която се следва, в случая, заслепява всички сетива и най-вече разума.

Следният текст дава храна за размисъл или иначе казано ще охкате и пъшкате с гласни звуци как сте изиграни, а накрая ще завършите с една масивна българска псувня. Няма да сбъркате, ако си купите цялата книга, между другото бихте броили за нея, колкото за един чадел,  но пък си струва!

ПП За да е по-модерно може да се допълнят компютърни игри и интернет към понятието “телевизия”. 🙂

Понастоящем има две институции, които контролират живота на децата ни: телевизията и училището, и то именно в този ред. С дружни усилия те принизяват истинския живот, изпълнен с мъдрост, сила на духа, въздържание и справедливост, свеждайки го до една безкрайна, непресекваща абстракция. През отминалите векове детството и юношеството са преминавали в истинска работа, истинска благотворителност, истински приключения и истинско търсене на ментори, способни да те научат на това което мечтаеш. Голяма част от времето на децата е била посветена на обществена дейност, демонстриране на любов на практика, запознаване на всички слоеве на общността, учене как да създава дом и други подобни занимания, необходими, за да израснеш като пълноценен човек.

Ето как обаче прекарват времето си децата, на които преподавам, според моите изчисления:
Учениците ми спят 56 часа от общо 168-те часа през седмицата. Това означава, че им остават 112 часа седмично, в които да се формират като личности.
Последните изследвания показват, че децата гледат телевизия 55 часа седмично. Това им остава 56 часа, през които да пораснат.
Моите ученици са на училище 30 часа седмично, прекарват около 8 часа в приготвяне и пътуване към и от училище и отделят 7 часа за домашните си или общо 45 часа. През това време те са под постоянно наблюдение. Те не разполагат нито с време, нито с място за личен живот и биват наказвани, ако се опитат да проявят индивидуалност в начина, по който организират времето и пространството си. Това означава, че им остават 12 часа на седмица, в които да изградят своята индивидуалност. Естествено, освен всичко друго, моите ученици се хранят, а това също отнема време, макар и не толкова много, тъй като традиционното семейно хранене е блед спомен от миналото. Ако отделим 3 часа седмично за вечеря, на детето му остават 9 часа лично време за цялата седмица.

Изобщо не е достатъчно, нали? Естествено, колкото по-богато е детето, толкова по-малко телевизия гледа. Времето на богатото дете обаче е не по-малко гъсто програмирано. То просто е разпределено между малко по-разнообразни комерсиални забавления и неизбежни частни уроци по предмети, които рядко е избирало.

Всички тези дейности обаче не са нищо друго, освен по-завоалиран начин за създаване на зависими човешки същества, неспособни да запълнят сами времето си и да инициират значими занимания, които да направят съществуването им смислено и приятно. Тази зависимост и безцелно блуждаене са придобили размерите на национална епидемия и аз смятам, че за това до голяма степен са отговорни училището, телевизията и уроците.

Помислете за нещата, които ни убиват като нация: пристрастяващите лекарства, безумната конкуренция, сексът като средство за развлечение, насилието, излагано безсрамно на показ, хазартът и алкохолът. Най-голямата порнография е това, че милиони хора посвещават живота си пазаруване и са приели трупането на притежания за своя житейска философия. Всичко това са различни видове пристрастеност на зависими хора – неизменният продукт на нашия тип училище.

Затъпяване. Скритата цел на държавното образование”, Гатоу, Джон; София, 2010; изд. “Изток-Запад”, 2010; Гаяне Минасян – превод, 2010.

Това беше част от реч на Джон Гатоу (авторът), изнесена на 31 януари 1990 г. по случай награждаването му като Учител на годината на град Ню Йорк от сената на щат Ню Йорк.


Advertisements