Митът е мъртъв – да живеят простосмъртните!

2011 година, София

Аз уча в университет в Западна Европа, тази година завърших фотография…
Аз завърших първа година интериорен дизайн в университет в Англия…
Аз съм ученик, занимавам се с музика и с рисуване…
Грубо казано, всички сме на средно 20 години.

Около 600 г. пр.хр.

Смъртните вярват, че боговете се раждат и притежават одеяния, гласове и снаги, подобно на самите тях… Етиопците си представят боговете черни и със сплескани носове, а траките обратното – синеоки и червенокоси…

Митологизирането на „В крак с времето” предизвика освен връщане в близкото минало на Народна Република България, но и още по-далеч – тогава, когато боговете са олицетворение за извънредно необяснимите събития в природата.

Възможността за наблюдение на реакциите след „митичната” акция на студенти и ученици, показаха какви  са днешните богове, но и колко далеч сме от историцизирането на гражданските фигури.

Докато българското общество режисира сценарии по партийна принадлежност, обяснявайки си случилите се извънредни събития в живота на общността, чрез своето членство, чрез речите на своя бог, чрез реакция на реакцията, само заради реакцията на другия, хората ще бъдат твари, торен и бял червеи, а боговете, изкусно ще ловят риба с тях ежедневно.

В един свят на бъдещето погледът е наклонен към личната, човешка, простосмъртна самостоятелна позиция, творение, действие. В един свят на миналото очите се обръщат към митологизираните доктрини и вождове.

В крак с времето ли сме след като умря митът „В крак с времето” ?…

Щяхме да бъдем ако НЕ се питахме „За” или „Против” паметника.  Ако НЕ коментирахме, чрез рецитиране на експертни коментари.

Щяхме да бъдем, ако се питахме „За” или Против” гражданската позиция, гражданското общество. Ако търсехме отговорът на въпроса, разсъждавайки..
Щяхме да бъдем, ако си поставяхме въпроса „Каква е целта на акцията”.

Ако се питаме „За” човека или „Против” мита.

Advertisements