България – колапс на еволюцията

Според последното преброяване от тази година, съотношението между българи и роми е 17 към 1, а хората под трудоспособна възраст са почти с 10% пункта по-малко от пенсионерите, което означава, че бъдещите работещи, са по-малко от умиращите.  В същото време циганската етническа група е с най-голям процент младежи, но и с най-много неграмотни.  Простите сметки говорят едно: постоянно повтарящата се дума интеграция не е казвана напразно, но работата по нея се оказва безрезултатна. Още повече, че наскоро бе изнесена информация, че българската държава е прахосала близо 5 млн. долара за интеграция, а определени фондации са използвали средствата за командировки и заплати.

България – колапс на еволюцията.

Трудно ще намерим друга държава в Европа, в която правораздаването да бъде напълно извън ръцете на институциите. Не така обаче е в България. Случилото се в с. Катуница за пореден път показва скачащите тълпи върху сгромолясалата се статуя на правната структура. Не само никой не вярва, че полицаят е само полицай, че съдията, е само съдия, че политиците са само политици. Никой не вярва, че те си вършат основната работа. Кризата в обществото ни, е криза на авторитетите. Криза, която води до завиване надясно и кръгом марш назад към примитивните общества. Не случайно един от най-повтаряните изрази в интернет пространството, е “Око за две, зъб за чене”.
Обществото ни е в криза, защото не разпознава виновниците за проблемите в живота си, а какво остава за разрешаването им…
Обществото ни е сляпо и крещи, вместо да говори и разбира.

Опит за формулиране на някои локални точки около българският колапс:

Българинът все още изживява своето детство. Факт за това определение е непрестанната артикулация с наизустени слова. Отхвърлили сме боговете, но говорим, чрез техния закон, губейки си в идентичността си – учим да мислим, рецитирайки останалите в родовата памет догми като: циганите и турците са виновни за всичко. Рядко някои от нас предприемат “тежката” задача да извличат постоянно мнение от лично изживяване, което да ни даде нагласа да сметнем, че някои проблеми изобщо не са такива, а други могат да бъдат решени сякаш по по-различен начин. Защо има цигани, които са излезли от гетата? Защо не всеки циганин излиза от гетото? Защо изобщо има цигани, които не искат да излизат от гетото?
Досега никъде не съм откривал отговори на тези въпроси. В същото време обаче ромската дезинтеграция продължава, на пук на наливащите се средства от ЕС. Явно има нещо сбъркано в системата…

Българите се опитваме да разберем циганина постфактум – когато той стъпи върху българските ценности. Когато той е на “българска територия”. Когато той е нападателят, виновникът, побойникът, убиецът, крадецът.
Ние не се опитваме да разберем циганинът като ЧОВЕК във всичките му аспекти.

Една от основните грешки в модерната българска образователна система, е прекаленото теоретизиране пред практическата подготовка.
Тази тенденция продължава в научните институции и фондации. Определенията ни за циганина и неговите ценности, са рамкирани от отношението към чужд, с който никога не сме имали досег в неговата родна почва. Получава се следния парадокс – ние говорим какви са другоселците, а никога не сме ходили в тяхното село, било от страх, било от отвращение, било от незаинтересованост. Но за да се разреши циганския проблем, е нужна смелост преди всичко – да се разбере циганина в собственото му място.

Първа стъпка:

Изживяване на научната работа с една единствена цел: Начин за интегриране на циганския етнос. Или иначе казано: учени да заживеят в цигански гета, с цел първичен и безценен досег с техния основен обект на изследване. Науката е първо практика, след това теория.
Тази задача изглежда невъзможна за вялото научно тяло в България, но в световен пример има наличие още от началото на миналия век. Стотици антрополози заживяват в примитивните селища на племена. Десетки американски антрополози заживяват с индианци. Къде сме ние?
Ако държавата или частни организации имат топките да опитат подобен, нов за българската почва, подход, ще имаме най-малкото един проблем по-малко: учени със работа и заплата.
Цялата дейност на проекта, от изразходване на средствата, до лицата, които участват, е нужно да бъдат публично достъпни, за да не се достигне до нови прахосвания на солидни средства.

Втора стъпка:

С помощта на проучванията на циганина като ЧОВЕК, българската държава ще има възможност да прояви свой самостоятелен начин за интеграцията на циганските гета, който няма да обслужва нечии други интереси, няма да бъде копи-пейст на чужди директиви. Той ще бъде българският начин за интеграция на циганите.
Такъв какъвто бе индийският в областта Керала, която през 1991 се оказва единствената област в света със 100% грамотно население .*

Заключение:

Циганският проблем е български. Циганите са български граждани. Техните права и привилегии са български. Справяне с циганският проблем зависи от всички български граждани.

*Онова, което прави Керала различна, е просветата. Не просветата за контрола на раждаемостта и семейното планиране, а обикновената – четене, писане, смятане, особено на жените. В края на 80-те години правителството на щата, подпомагано от неправителствени организации, провежда масова кампания за ликвидиране на неграмотността.
Буквално десетки хиляди доброволци кръстосват провинцията и регистрират 150 000 неграмотни, две трети от тях жени. Малка армия от преподаватели доброволци се заема да ги учи на елементарна грамотност. “Часовете се водеха в оборите, под открито небе, в дворовете”, разказва един от ръководителите на кампанията.
Три години по-късно, през 1991 г.,
ООН обявяват Керала за единственото място със 100% грамотно население.

Днес икономистите и социолозите са съгласни, че именно образованието на жените е сътворило разликата. Чудото на Керала илюстрира ярка социална каскада, задействана от вид поведение, който става толкова по-привлекателен, колкото повече хора го практикуват. Преодоляна е една бариера и сега щатът е от другата страна. Образованието е свързало индивидите в нова, самоподдържаща се социална схема. /източник Webcafe.bg/

Advertisements