Едно мнение.

Моят коментар няма да бъде първият. В последните 24 часа всеки отвсякъде изрази, повтори или цитира мнение. Това е факт, че случилото се в с. Катуници е извънредно събитие за обществото. Събитие, което е и ще бъде хранилка за анализиране на тенденциите, настроенията и ценностите сред българските граждани.
След досегашното развитие пред палатите на циганския цар могат да бъдат повдигнати няколко основни въпроси, на които всеки по свое (опитайте) разсъждение, да си отговори…

Има нещо сбъркано в нашето българско общество.
Палим къщи на цигани, а затваряме нашите къщи вечер, за да не влезе някой циганин.
Плашим децата си с циганите, а циганите плашат децата си с българи.
Надяваме се държавата да просперира, а избрахме еднолична власт.
Оплюваме мирните протести, но оплюваме и хулиганските прояви.
Псуваме по депутатите-крадци, но даваме подкупи за превишена скорост.
Обичаме да мразим. Мразим да обичаме.
Страдаме пред смъртта на младите, но не искаме никога да пораснем.
Не сме съгласни с официалната журналистика, но продължаваме да гледаме същите телевизии.
Чувстваме, но не разсъждаваме.
Палим чужди палати, но не поправяме собствените си домове.
Живеем ден за ден, а мразим циганите.
Пиянстваме на кючеци, а мразим циганите.
Женим се под звуците на цигански оркестър, а мразим циганите.
Наричаме се българи, но сме такива само когато се обединяваме срещу другите.

Ако българинът днес прояви смелостта да извърши това, което му е на душата, той ще превърне цялата държава в пепел.

Advertisements