Хегел и българското образование

Вчера се проведе първата лекция за този семестър по Политически модели на ХХ век. В залата присъстваха трийсетина студенти Минало и съвремие на Югоизточна Европа и Политология.
Лекторът беше написал предварително около 50 основни философи, които се вмъкват в контекста на дисциплината, започвайки от Платон, през Макиавели и Макс Вебер.
Авторите бяха разделени в четири категории: Античност, Преди Френската революция, След Френската революция, ХХ век.
Лекторът предложи да направим един социален експеримент. Всеки един от нас да познае кои от тези фундаментални за философията и политическите науки автори, не са били превеждани преди 89-та, и не само, но и защо не са били, каква е причината.
В продължение на половин час нито един студент не успя категорично да изкаже мнение кой и защо не е бил издаван в социалистическа България. И това възмущава, мен, един от тях.

Първата задача, която си поставих след лекцията, бе да отида в библиотеката и да се запозная с историята на философията.

Втората задача, бе да го правя всеки ден, докато не почувствам осезаема връзка между началото на идеите и съвременността.

Впрочем, Хегел още преди повече от двеста години доста точно го е казал:

…Нашето становище и нашата дейност, а и на всяка друга епоха: именно да схваща науката, която е налице, и да я овладява и тъкмо в това схващане и овладяване да я развива по-нататък и да я издига до по-висока гледна точка. Усвоявайки я за себе си, ние правим от нея нещо собствено в противоположност на онова, което тя е била по-рано. В тази природа на произвеждането, изразяваща се в това, че то има за предпоставка един наличен духовен свят и че преобразява този свят в процеса на неговото усвояване, се крие и обстоятелството, че по същество нашата философия може да възникне само във връзка с предходната и по необходимост е произлязла от нея. И тъкмо ходът на историята ни представя не ставането (Werden) на чужди за нас неща, а това наше ставане, ставането на нашата наука…

Помислете, колеги. Помислете, преподаватели, ръководства на факултети, на университети. Заслужава ли си да градим знание, ако то става без фундаментите на идеите.
Разбира се, вчера не беше първият случай, който затормозява личното ми възприятие за истинска наука, за истинско висше образование. Като че ли твърде лесно подритваме настрани дразнещата глупавина, която се появява неминуемо в нас, когато осъзнаем безсилието на капацитета си, цитирайки уикипедия или интернет статии.
Въпросът обаче е, че студентите не носим вина, защото свободата на знания и ниската летва на оценяване, са превърнали образованието в слободия без лични отговорности.
Какво можем да направим, за да превъзмогнем неприятните тенденции?

Нужно е преподаване на дисциплината История на философията в първи курс, във всички хуманитарни специалности на Софийски университет.

Всъщност, отново ще намеся Хегел:

Онова, което е важно в случая, можем да обобщим в единственото определение на „развитие”. Ако за нас става ясно това определение, всичко останало ще се получи и ще последва от само себе си. Делата, с които се занимава историята на философията, не са авантюри, както и световната история не е само романтична – тя не е само сбор от случайни събития, от пътешествия на странствуващи рицари, които се бият заради самите сражения, полагат безцелни усилия и дейността на които е безследно изчезнала. Също така и в историята на философията никой не измисля произволно едно или друго нещо, а в движението на мислещия дух има съществена взаимовръзка. То се извършва разумно. С тази вяра в световния дух трябва да пристъпим към историята и по-специално към историята на философията.

Време е да пристъпим, защото както е тръгнало ще стане твърде късно, докато осъзнаем нуждата от тази стъпка напред.

Advertisements