За независимостта

Ние не вярваме на философ, който не се оставя да бъде оспорен, не вярваме на спокойствието на стоика, съвсем не копнеем за непоклатимост, защото човешкото у нас – да изпадаме в плен на страсти и страх, в сълзи и тържество – ни позволява да познаем това, което е.
Затова стигаме до себе си само във въздух, започващ от връзката с движенията на душата, а не от тяхното премахване.
Затова  трябва да се осмелим да бъдем хора и да правим това, което можем и с това да си пробием път до нашата пълна независимост.
Тогава ще страдаме, без да хленчим, ще се отегчаваме, без да затъваме, ще бъдем разтърсвани, без това да ни преобръща изцяло, когато ни обзема вътрешна независимост.

Философстването обаче е школа за такава независимост, а не притежание на независимостта.

Яспер, Карл. Въведение във философията, 101 с.

Снимка: predatorhunt (photo-forum.net)

Снимка: predatorhunt (photo-forum.net)

Advertisements