Забравете комунизма… Или го продайте!

Тирана – бункери? Подземни катакомби? Подводни бази? Албания е отбелязвана като една от най-ексцентричните бивши комунистически страни. Потенциалът й да използва миналото си за туризъм е неоценим. Възможностите какво може да бъде назовавано като „туризъм на комунистическото наследство” съществуват, но както другите пост-социалистически държави в региона, опитът за създаването на една независима от комунизъм национална идентичност през 90-те години е в конфликт с увеличаващия се интерес на западните туристи към останките на комунистическото минало.

„Ако има хора, които се интересуват от тези 50 години история, защо да не им ги предложиш?” – казва Невила Попа, специалист по предприемачество към USAID в Албания. И докато продължава да съществува една незапълнена пазарна ниша, и някои като Гент Мати, от туристическа агенция Outdoors Albania, потвърждават, че „съществува интерес към този параноичен, психотичен режим”, то редица монументи претърпяха разрушаване от ръцете на избеснели тълпи, във времето, когато държавният социализъм колабира, въпреки това, голяма част от тях, за радост на любознателното око, все още са там.

Социалистическа архитектура

 „Имаме толкова много елементи от комунизма, които са неизбежни; където и да се движим, вие виждате знаците,” казва Мати. „Това е съществена част от албанската история и е много повече присъстваща, отколкото другите монументи, които трябва да издириш.” При пристигането в столицата Тирана става ясно, че архитектурата на социализма доминира в градския пейзаж. Едно посещение в Националния исторически музей, сам по себе си, пример за изкуство на соцреализма, ще бъде достатъчно да схванеш колко силно присъствие има комунизма в съвременната албанска история.

Комунизмът дошъл в Албания през 1944 г., като отношенията с другите социалистически страни били нормални до 1961 г., когато държавният лидер Енвер Ходжа, прекъснал отношенията си с „ревизионистите” от Съветския съюз и решил да притегли политиката си към Китай. Ходжа имитирал концепцията за „културна революция” от Китай, но алиансът издържал едва до 1978 г., когато от Бейенг нормализирали отношенията си със САЩ и по този начин ядосали Тирана. Тогава Албания решила да върви към свой собствен, националистически и все още станилистки, път, който довел страната до пълна изолация и сурово икономическо състояние.

Политическата изолация направила режима параноичен, като един от най-разказваните примери е този  за построяването на близо 750,000 бункери между 1974 и 1986 г., в защита на албанските граждани от това, което Тирана разбирала като враждебно международно обкръжение. Инженерът,  проектирал бункерите, бил толкова сигурен в тяхната неразрушимост, че правителството решило да направи официален тест, изпращайки ракети към бункера с проектанта отвътре (!). Инженерът оцелял, а масовото производство на бункери започнало.

Вездесъщите бункери

Днес те са една от търговските марки в албанския лендскейп. Някои, най-вече албанците, смятат, че бункерите развалят красивата албанска природа, докато други, най-вече чужденците, виждат в гъбоподобните сгради една смразяваща, но обаятелна следа на  мрачното политическо минало. Какво по-безспорно има от това, че бункерите, чийто бетон може да разреши много от албанските жилищни проблеми, са навсякъде извън градовете и селата: от планинските склонове и хълмове до морското крайбрежие, в най-разнородни размери. Повечето от тях са изоставени или се ползват като обществени тоалетни, контейнери за боклук или любовни скривалища.

Някои от атракциите на потенциалния туризъм на комунистическото наследство не са толкова повсеместни, и буквално трябва да дълбаеш надълбоко, за да ги откриеш. „Министърът на отбраната лобира да се отворят неизползвани военни бази, някои от които на много красиви места. Те ще бъдат реставрирани като музеи,” казал Мати пред IPS.

Едно от тези места е заливът Палермо, в южния бряг на Албания, където бившите съветски подводни бази, сега изоставени, просят за посетители. Световната банка, в съдействие с министерството на туризма, вече са подхванали случая, опитвайки се да отворят инфраструктурата за туризъм. Базата, издълбана на стръмна скала в идиличен бряг, може освен това да се превърне в една от най-атрактивните местности за плуване покрай девствените средиземноморски брегове.

(Репортаж, Август, 2007)

Източник: Превод от: Dujisin, Zoltan. Forget Communism… Or Sell It!,Unknown Albania, A Case Study: Cultural and Environmental Tourism. IPS, 2007. 13 p.

Снимки: Concrete Mushrooms project

Advertisements