Чалга екзистенция

Човек съществува за себе си или заради другите. Средно положение трудно се намира, по-скоро срещано е при побърканите, но затова друг път. Тук иде реч за човека, който съществува заради другите, пресъздавайки себе си в образ, който да впечатли, втрещи и ужаси, най-сетне публиката. Тия хора твърде често са показно обременени с ниските страсти и пошлостта в един непохватен мюзикъл. Песните се пеят всяка година, всяка година са едни и същи човеците, всяка година публиката се надсмива на културата да се ограничаваш до образа на един обикновен чалгаризиран профан.

Трябваше да започна от това обаче, че чалгата не е музика. Тя е морал. Онази естетика, подходяща за наименование на тоалетна хартия или чорба. Чалга чорба – живот с няколко моменти. Моменти толкова бляскави, като перла от женския пазар, че ослепяването е неизбежно, но само ако имаш очи, за да видиш. Видиш ли, изхрачваш се и плюеш.

Майка помага на дъщеря си да бъде по-различна, да не бъде като другите. “Дъще, трябва да си най-впечатляваща”

Тук ще кажа, вглеждайки се в снимките, че всъщност важният въпрос за обсъждане е нуждата на човеците да мечтаят невъзможното, да желаят бърз и лесен успех с него, и тази експресивна нужда се пресъздава изкуствено всяка година по време на кичозния шок, наречен абитуриентски бал.  Жалкото е че голяма част от тия българчета никога повече няма да привлекат толкова внимание към себе си, пък било то и с още по-налудничави изпълнения, че никога повече няма да се возят с кола за 200 хиляди, че никога повече целият град няма да идва и да им гледа сеира. Жалкото е, че в България абитуриентският бал, този апотеоз на простотията, се превърна във всенародно заколение на индивидуалността. Събитие, което се надсмива над различното. А то, грешното, е провокирано от грозното желание да бъде такова заради другите. Да бъдеш това, което ще привлече бързо внимание. И бърза етическа и естетическа смърт.

   

Някои блокират жълтите павета, заради социална несправедливост, а други… за да си покажат циците.

Advertisements