Хуманизъм по време на комунизъм. Раждането на Харта 77

Харта 77 е независима гражданска инициатива,
която действа  в Чехословакия в периода
1977-1992, поставяйки си за цел системното спазване
на изискванията на демокрацията, и
преди всичко гражданските права и свободи
.[1]

 

Израз на личностноморални качества, на граждански дълг или в защита на „истината”, историята на спонтанно появилата се инициатива, до превръщането й в един от най-ярките символи на източноевропейското дисидентство и най-емблематичната гражданска проява в Чехословакия след Пражката пролет, Харта 77 обновява, чрез типичен интелектуален пример, чехословашкото общество и задава нови морални правила в структурите на всекидневието на „винтчетата в тоталитарната машина”. Хартата не е нито сдружение, нито организация, нейната база е чисто личностноморална[2]. Хартата е първият самостоятелен обществен субект, паралелен на централната власт[3]. Хартата не е метеор, а постоянна звезда[4]. Как обаче започва всичко?

В началото на 1976 г. чешкият драматург, известен дотогава с пиесите си, някои от тях международно признати като шедьоври – Вацлав Хавел, се запознава с художествения ръководител на бунтарско настроената рок-група Пластиците (The Plastic People of the Universe). Тяхното запознанство е инициирано от познати на двамата, тоест не е случайно, но самите те нямат положително мнение един за друг допреди срещата си. Въпреки това години след този ден Хавел описва запознанството си с авторите и тяхната продукция, възкликвайки: „Просто осъзнах, че истината е на страната на тези хора”. Същата вечер заедно с ръководителя на бандата прекарват цяла нощ на по чашка, а само след няколко дни групата е арестувана от държавната власт. В завързалия се процес срещу музикантите, с група приятели, Хавел започва кампания в защита на бандата. Този съдебен случай, според Хавел се явява прецедент, защото властта досега се занимавала само с политически групировки, но този път  тя „посягала на живота, срещу самата човешка свобода”. Именно дните покрай съдебния случай, по спомените на чеха, инспирирало началните стъпки на прословутата Харта 77. Пътят към образуването й обаче се оказал неочаквано по-лек, отколкото привидно можем да си представим. Хавел, заедно с  близкия му съратник Иржи Немец започнали да режисират кампанията в подкрепа на музикантите. „В началото се натъкнахме на неразбиране, дори на съпротива… и въпреки това, длъжен съм да кажа, недоверието се изпаряваше много бързо, дори по-бързо, отколкото очаквахме”. От обикаляне по различни хора и групи, до застояване в съдебните зали, хората, които се солидаризират, с вече станалия публичен процес срещу Пластиците, усещали нуждата от обща работа за общите цели. Този период, назован като „изправянето на гръбнаците” или като краят на „умората от умората” породил нещо, което трябвало да се закрепи, да се запази, да се развие. Така се стигнало до първата обща среща на бъдещата Харта. Тя се провела на 10 декември 1976 г. и на нея присъствали пет значими фигури, които се превърнали в ядрото на инициативата: екскомунистът Зденек Млинарж, писателят Павел Кохоут, философът Иржи Немец, собственикът на апартамента, където се провела срещата (не е назован) и драматургът Вацлав Хавел. Впоследствие се провели още две срещи, на които присъствали още Лудвик Вацулик, Иржи Хайек и Петър Улъх. Далеч преди разговорите между новосформирания екип, а дори причина за съединяването на отделните части, се оформили вижданията за равенство, плурализъм и историческата перспектива на фундаменталното им начинание:

От самото начало беше пределно ясно – и това беше поводът за тези сбирки, а не едва техният резултат, – че би трябвало да е нещо с траен характер: не се събирахме, за да напишем еднократен манифест. И то самото начало беше ясно, че онова, което ще възникне, ще има плуралистичен характер, всички ще бъдат равни, следователно нито една групировка, ако ще и най-могъщата, няма да играе “ръководна роля” и няма да наложи на цялото дело собствения си “почерк”. [5]

Ян Паточка, Вацлав Хавел, Павел Кохоут

Най-вероятно именно в идейната структура на бъдещата Харта, може да се търси успеха на инициативата, тъй като нито един от участниците в нея не се вмъкнал по институционално задължение, а напротив – поради морални принципи. Поради едни метафизични закони, поради едно трансцедентално усещане за нужда от реагиране в защита на доброто и в осветляване на истината.

На последната среща на Хартата, се решило тя да се опре на неотдавна издадената Харта на човешките права и впоследствие първата декларация, един знаменит манифест на гражданското съзнание, определил като цели на Хартата да полага всячески усилия за това, всички граждани да могат да упражняват своите основни права, които са гарантирани от законите.[6] Впоследствие започнало събирането на подписи за Хартата, както и преписването на самия документ, за да могат подписващите се да имат по един екземпляр от нея. Поставил се периодът до 1 януари като срок, докогато да бъде готово всичко. Били избрани трима говорители на инициативата, това били Иржи Хайек, Ян Паточка и Вацлав Хавел, а в дните преди „избухването на бомбата” в чешкото публично пространство, се провела и последната среща на Хартата, на която се разисквало как да функционира Хартата, какво ще се предприеме при една или друга ситуация и прочее. С ясното съзнание, че едва ли ще се организира скоро подобна голяма среща, хартистите разиграли бъдещите възможни сценарии. Но това, което последвало като отговор на „тоталитарната машина” сякаш учудило всеки един от тях. На 6-ти януари, на празника на Тримата влъхви, Хавел, заедно с още двама хартисти тръгнали към Федералното събрание и ЧТК, където да предоставят Декларацията на Хартата. По пътя обаче били заобиколени от коли на Държавна сигурност, след което и тримата били подложени на полицейски разпити, а документите иззети от ръцете им и конфискувани. На другият ден Ян Паточка предал Декларацията на нужните институции и публикувал статия в защита на Хартата „Какво е и какво не е Харта 77”, в което поставил Хартата сред основните ценности на своите сънародници.[7] „Хората днес отново знаят, че има неща, за които си струва да се страда. Че нещата, заради които се страда, са тези, заради които си струва да се живее… Днес зная всичко това – в немалка степен благодарение на Хартата и всичко свързано с нея”. Няколко дни по-късно, след ежедневните полицейски разпити, Паточка починал, а в същото време Държавна сигурност извършвала обиски на апартаменти на подписалите Хартата, както и на смятаните за главни предводители и двигатели на тази първа по рода си инициатива. Първите, които били вкарани в затвора, се оказали писателите Хавел, Ледерер, Павличек и Орнест. Паралелно обаче новината за Хартата оглавила емисиите в Западна Европа, където отзвукът се разпространявал моментално. Случаят се сравнявал с Пражката пролет, а Хартата внезапно се превърнала в митологическа фигура извън границите на Чехословакия, където редица интелектуалци подели кампании в защита на Хартата и дисидентите, като например основаният в Париж комитет в подкрепа на Харта 77, оглавяван от световноизвестни личности от културния живот: Гюнтер Грас, Фридрих Дюренмат, Артър Милър и т.н. Обща подкрепа за Хартата изразили още 17 чешки и словашки организации и сдружения в „Петиция 78”, която обединявала около 250 000 души. Редица западни медии като ББС, „Свободна Европа” и „Дойче Веле” застанали твърдо зад Хартата. И въпреки всяческите опити на държавната власт да предотврати разрастването на влиянието на Хартата и хартистите, това не се случило. Ясен профил за значимостта на тогавашните събития ни предоставя един от главните действащи лица от този период, писателят Павел Кохоут:

Когато някой – а един ден търговците на изкуства ще се бият за този ефектен сюжет – започне да пише или да филмира драмата на Харта 77, ще постигне най-силно въздействие, ако се насочи към периода, за който би подхождало името Най-дългата седмица. Между 6 и 14 януари се разиграха най-разтърсващите сцени на онзи неповторим сблъсък на няколкостотин невъоръжени граждани с тоталитарната власт, който промени пътищата на много човешки съдби, за месеци наред завладя политическия климат на страната и остави трайна, макар и днес все още трудно измерима следа в нейната история. [8]


[1] Харта 77. превод от чешки Маргарита Костадинова В: Homo Bohemicus, кн.4/2007 г.

[2] Паточка, Ян. Какво е и какво не е Харта 77. В: Homo Bohemicus, кн.4/2007 г

[3] Хавел, Вацлав. За смисъла на Харта 77. В: Homo Bohemicus, кн.4/2007 г

[4] Кохоут, Павел. Из романа къде е заровено кучето. В:Homo Bohemicus, кн.4/2007 г

[5] Хавел, Вацлав. Задочен разпит, изд. Народна култура, София, 1992 г.

[6] Харта 77. превод от чешки Маргарита Костадинова В: Homo Bohemicus, кн.4/2007 г.

[7] Пак там

[8] Кохоут, Павел. Из романа къде е заровено кучето. В: Homo Bohemicus, кн.4/2007 г

Advertisements