“Кризисните” години на демокрацията

Витоша гори. Властта нехае. Доброволци и зелени тихомълком съобщават, че има тук нещо нередно. Някой забавя гасенето, някой не изпраща помпи с вода. Някой е виновен!

В кризисни моменти, когато емоцията надделява над разума, разпознаването на виновниците за ужасите става въз основа на традиционното схващане, че виновни са тези, които са били винаги виновни. И тук на помощ на изразителя идва вездесъщата народна памет. Обвинителят обвинява тези, които потискат, ограничават и крадат, докато ни взимат данъците; тези, които взимат данъците, но впоследствие чрез тях не вършат нищо полезно за нас. Тези с костюмите, тези със скъпите коли, тези по телевизията, тези, които решават държавнически въпроси. Тези, които ни управляват.

Демокрацията е такава система на управление, която допуска в различни моменти от своето развитие на върха да възкачват неподготвени и крайно неморални индивиди, които чрез демагогията си и простовата си реторика да възседнат народния вот, а впоследствие и да го излъжат в свой (икономически) интерес. Възкачването на малокултурни и безотговорни индивиди се случва и не без помощта на избирателите, защото властта бива дадена, а не взета. Дадена от народа, а народът има способността често да бъде подвеждан.

Тези моменти могат да бъдат наречени “кризисни” за демокрацията, кризисни за обществото изобщо. Попадайки в шепите на дилетанти, общественият престиж на демокрацията спада, дотолкова, че губи своята легитимност като най-добрата система на управление.

Решенията тогава са две:
1. да се смени системата на управление
2. да се смени управлението на системата.

Разсъждавам по българския случай в историческа перспектива:

1. Светът е видял най-ужасяващите гледки не по времето на абсолютистки режими, не и по времето на робство. Най-страшните моменти в историята на човечеството идват тогава, когато една група хора  претендира, че тя ще свали рая на земята, в името на “общото благо” и само тя знае как това ще стане. Тази група хора смята, че е гласът народен и че има правото да бъде негова пътеводна звезда. Групата се отличава с изключителна активност и противоречиви похвати за налагане на “истината”. Взимайки управлението в свои ръце, тя суспендира демократичните принципи и свободата, а мечтаният “рай” се превръща само в един ясно изразен образ: да се убива (или потиска) всеки, който е против новата система.
Бонус: Съветски съюз, Нацистка Германия, България между 44-89.

2. Демокрацията е система на управление, в която различни групи хора, се организират в партии, чрез които желаят да навлезнат в политическия живот на страната и да управляват въз основа на обществените интереси. Властта бива назначавана пряко от народа, а избраните са задължени да спазват политическия и обществен морал, вършейки това, което желаят мнозинството избиратели. Конкуренцията между партиите зависи от гражданите, тоест търсенето определя предлагането. Самата конкуренция за власт се превръща в гаранция за демокрацията, защото тя предоставя възможност за избор на различен “политически продукт”. Това, което най-силно желаят гражданите, това предоставят партиите.
Съществуват обаче постоянно случаи, когато по време на демократично управление, части от обществото са отблъснати от политиката, поради разочарование от управляващите партии и неспособността на последните да задоволят желанията на първите. Тогава пред разочарования гражданин се появяват два възможни избора: да се затвори в своята “пещерна свобода” или да крещи за смяна на системата. В първия случай “пещерата” е мястото, където човекът не желае никой да се намесва в личния му живот и той самият да не се намесва в обществения. Тази свобода е самозалъгваща се, защото свободата съществува най-силно само тогава, когато е свобода “във”, а не свобода “извън”. Във втория случай крещенето води до разчистване на вътрешни катаклизми и организирането на групи хора “несъгласни”, които барикадират парламенти без да знаят какво следва след “запалването” им (1-ви вариант), без да желаят да се наемат с отговорността за управлението след “запалването” на управлението (2-ри вариант) или с ясната цел да въведат нова система, с която претендират, че ще свалят “рая” на земята (3-ти вариант, най-опасният).

Как да излезем от “кризата” на българската демокрация?

За да живеем правилно в демокрацията, ние трябва да я разберем, а демокрацията не означава, че Пешо ще седи пред телевизора и ще се оплаква как Бойко го е излъгал, и накрая щото няма за кой да гласува, ще избере отново  Бойко. Демокрацията не означава и налагане на една единствена истина. Демокрацията е конкуренция на идеи, мнения, партии и групи в обществото в една свободна зона, легитимирана от върховенството на демократичните закони, гарантиращи правото на организиране в партии и правото на протест. Когато, ти – Пешо, да, ти, си недоволен от Бойко, не чакай някой друг да го смени, вместо теб, не го избирай наново, дори не му обръщай внимание. Рационализирай целите си в свободната зона на демокрацията и действай, припознавайки се като част от гражданското общество, което е вечният коректив и символ на демокрацията или стани част от конкуриращата се политика. Предложи свое решение за справяне в трудната ситуация. Бъде конструктивен, а не разрушителен.

Българската демокрация в “криза”  има само един лек. Просто трябва интелигентни и морални хора да станат част от политиката: дали било като част от гражданското общество или като организирането им в партии, това е личен избор на всеки един от тях.
Крайно време е да разберем, че демокрацията ще бъде в “криза” дотогава, докато можещите и знаещите смятат политиката за мръсна дума. В противен случай сме обречени бъдещето на България да бъде в ръцете на малокултурните индивиди с претенции за власт, притежатели на дипломи за учители по физкултура и пожарникарство, дилетанти и опасни Андрешковци, изникнали през разцвета на мутрокрацията и главни нейни носители.

Статията беше последователно публикувана в сайтовете “Красива Европа” и “Online Parliament”.

Advertisements