Към библиотека на бъдещето

Статията е публикувана през април във втория брой на сп. “ББИА” (Българска библиотечно-информационна асоциация), стр.22-24

Бяхме се събрали няколко приятели за редовната ни среща в апартамента на един от тях. В Белгия библиотеките работили денонощно, разказваше Д., който преди седмица се върнал оттам. Библиотеката била огромна, на шест етажа, със секции за четене, компютърни и дискусионни зали. Библиотеката на университета в Брюксел била най-социалното място за студентите. Там се събирали, обсъждали идеи и най-вече – четяли. Повтарям, библиотеката била денонощна. Поне така каза Д., но аз му вярвам. Защо ли?

Още преди една година се замислих да се подеме инициатива за увеличаване работното време на една от библиотеките на Софийския университет „Св. Климент Охридски” и тъй като очаквах сериозен отпор от ръководството, реших да подготвя аргументацията чрез едно кратко изследване за състоянието на библиотеките на Запад и в останалите балкански държави. За никого, вярвам, не е учудващо, че всички университетски библиотеки, както в Европа, така и в САЩ, са денонощни. За мое учудване обаче, се оказа, че ситуацията не е по-различна и при нашите съседи, където например в Гърция и Турция библиотеките работят до 00.00 ч. Насреща ние имахме Централна университетска библиотека (до 20.00 ч.), всичките нейни филиални библиотеки (до 18.00 ч.) и единствената библиотека в Студентски град (до 17.00 ч.). Всяка една от тях (с работното си време) влизаше в периода, когато студентите са или на лекции, или на работа. Това ме объркваше.

“Ако искаш да направиш добро, хвани за ръката дете и го заведи в библиотеката.” В: “Библиотека до Полунощ”

Преди да дойдат коледните празници реших да се заема сериозно с инициативата за удължаване на работното време на библиотеките и наемане на студенти за удълженото работно време. В един разговор с ректора на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, проф. Иван Илчев, той ме насочи към директорката на библиотеката, г-жа Анна Ангелова. На срещата с нея след няколко дни разбрах, че не съм единственият, който смята, че библиотеката трябва да увеличи своето работно време и не само това, но и все по-често да се наемат студенти на работа в университета. Разговорът нямаше как да не ме изпълни с надежди за успех на инициативата, още повече, че самата директорка взе присърце желанието на студентите и заяви готовност заедно да защитаваме студентското искане пред останалите отговорни органи. На срещата с нея се разбрахме да напиша писмо до ректора с двете предложения:

– Удължаване на работното време на Централна университетска библиотека до 23.00 ч. и на филиална библиотека в Студентски град до 24.00 ч.

– Наемане на студенти на работа в удълженото работно време.

Писмото трябваше да изпратя до ректора с идеята той да го препрати на Правен отдел, където да се провери дали има юридически спънки за осъществяването на исканията или не. Така започна административната епопея. След коледните празници реших да проверя дали има отговор на писмото. Деловодството на университета обаче ме препрати към 17-ти кабинет, където една добронамерена жена ми обясни, че са чели предложенията със заместник-ректора, одобрявали подобни инициативи, много им харесало, но писмото едва ли ще стигне до ректора. Какво ще се случи и дали изобщо ще се случи нещо по въпросните предложения, съм щял да разбера утре, поне така завърши госпожата. Движейки се спокойно по безкрайните отклонения на тромавата българска администрация, на шести януари, се запътих отново към 17-ти кабинет, където и този път нямаше отговор, а вместо това – ново упътване. Изведнъж, вярвате или не, отново бях при директорката на Централната университетска библиотека. Кръгът се затвори. Отивайки при нея, се оказа, че тя излиза за среща със заместник-ректора, относно студентските предложения. Подсетих набързо какви точно са те, от кого са и си тръгнах.

След няколко дни отново отидох при г-жа Анна Ангелова, за да разбера как е преминала срещата. Не ми даваше мира и въпреки увъртанията на администрацията, очаквах краят да бъде успешен. И нещата наистина вървяха натам. Разбрах от нея и Заместник-ректора, че няма нито юридически, нито финансови спънки за влизане в сила на ново работно време и наемане на студенти на работа. Онова, което постоянно ме тревожеше скрито, беше техният най-голям страх – дали ще има студенти, които да желаят работа в библиотеката за заплата около 150 лв. на месец. Вярата обаче надделяваше над страха. Дадох обещанието си, убеждавайки ги, че имам поне десет студенти, готови да започнат работа, пък дори и на подобно минимално заплащане.

Един ден, след целодневни интересни лекции в университета, отваряйки Фейсбук профила си, видях поздрави от приятели на стената си. На сайта на Университетската библиотека беше пусната обява за наемане на работа на студенти в библиотеката. Не оставаше нищо друго, освен да раздвижа веднага всички възможни комуникационни канали. В следващите дни с помощта на студентския сайт „Красива Европа”, Факултетен студентски съвет на Исторически факултет, Студентски съвет на Софийски университет и много приятели обявата започна да се разпространява засилено, ежедневно и ежечасно. На уречения ден за провеждане на интервюто се явиха над 150 студенти [видео, снимки] от всички факултети на Софийски университет. За наша радост това показа, че студентите не само искат да работят, но и че те настояват да работят в университета си.

Част от студентите, които дойдоха на интервю за работа.

***

Днес, в края на месец март, се тормозя всячески дали след лекцията си да подхвана „Структура на всекидневието” на Бродел или „Изследване на историята” на Тойнби в Университетската библиотека, която повече от месец и половина работи до полунощ. Наскоро се бях зачел в „История на философията” на Хегел, докато в същото време около мен десетина студенти четяха от книги на Хайдегер до други, най-различни исторически и литературни творби. Часът беше 22.30. В началото на месеца, срещайки в коридора на университета г-жа Ангелова, разбрах, че посещението на двете библиотеки до полунощ върви повече от добре. За месец февруари читателите след 20.00 ч. са били над 250. Факт, който няма как да не зарадва всеки любител на книгата, на библиотеките, на просветата.

Библиотеките ще имат бъдеще само тогава, когато младите хора, попаднали в тях, чрез прочетеното се превръщат в личности. Нека библиотеките бъдат винаги с отворени врати, нека полагат усилия да приобщят и развиват всеки един, случайно или не, преминаващ младеж, защото това е тяхно морално задължение. Тяхната основна причина да съществуват. Тяхната мисия да поддържат човешкия дух, да го извисяват до нови постижения.

Advertisements