За една възвисена България

1

Студенти от Университета протестират, защитаващи се с щитове. На тях са изписани знаменити заглавия на книги.

Социологът Ърнест Гелнер пише, че „не полицаят, а преподавателят стои в основата на съвременния социален ред”. Много причини ме карат да мисля, че това не отговаря за съвременна България.

Днес се искат  много повече законови промени, но не се искат повече образование, повече култура. Повече от това, което би довело до успех всичко друго. Когато няма в обществото изградени ценности за извършване на новите методи, на осъзнаването какви са правата и задълженията ти – законът е кух.  Впоследствие социалната справедливост липсва, а обществото се самоизяжда във вътрешни конфликти.

Припомням, че празнуваме днес Освобождението, защото няколко поколения възрожденски българи преминаха през образованието. Образование, което им даде знанията и силата да си върнат свободата. Време, към което се връщаме с постоянна депресивна рефлексия и има защо! Възраждането на народа – спомняме си го с романтика и патос за черешови топчета и кървави писма,  но трябва да се има предвид, че Възраждането е това, което е в немалка степен именно заради образованието. “О, глупави и неразумни човече!” – би изкрещял сега, ако имахме някой Софроний, приканвайки за повече “школи и за академии и за учение граматическо и философско”, за да не бъдем “потъмнели и помръкнали роби”.

А днес? Днес искаме много повече рестрикции, отколкото вдъхновение. Много повече правила, отколкото стимули. Много повече желание за участие, отколкото желание за знания.

Твърде рядко се говори за първопричината, че голяма част от народа няма гражданско и политическо чувство, че няма инициативата да изгражда, да съзидава. Защото не е научен. Защото не знае как и не може. Всичко това доведе до масова аполитичност на “прехода”. Така никой не се интересува от политиката и тя попада постоянно в ръцете на най-неподходящите хора. Днес отвратените излизат срещу съдържанието, което позволиха да бъде запълнено от отвратителните. Причината обаче не е в съществуването на партии, не е в съществуването на Конституцията. Причината е, че фундаменталната роля на учителя, на твореца, на учения, на студента, на лекаря в съвременната държава е занемарена, низвергната, оплюта. Всичко това води до чувството, че сякаш тези хора са ненужни. Защото нито образованието, нито културата бяха приоритет на правителствата. В същото време всеки опит за защитата им, предизвикваха гняв от народа. Над 80 000 учители стачкуваха в продължение на месец. Кой ги подкрепи? “Били протестирали за високи заплати, а нищо не вършели”. Студентите протестираха през 2009, 2010, 2011, 2012 за нормален Студентски град и качествено образование. Преди дни протестираха и срещу увеличаването на таксите им. Кой ги подкрепи?? “Били пияници, били наркомани, били алкохолици. Не знаели какво правят, някой ги манипулирал”. Когато преподавателите, студентите и учените протестираха ЗА образование кой ги подкрепи??? Никой!

bigstock_Welcome_To_The_Future_Green_Ro_11944688

Така днес се иска много повече от това, което можем, а не обръщаме внимание на това, което ни липсва. Липсва ни гражданското образование в училище. Липсва ни повече свобода на преподавателите в училище за творчески занимания с учениците, за повече дебати между тях, повече дискусии, повече самостоятелни дейности. Липсва ни достойното заплащане на учителя, поради това ни липсват младите учители. А младите учители могат да вдъхновяват. Имаме ли вдъхновяващи учители, ще имаме вдъхновяващи ученици, способни ученици. Ученици, които да останат в България. Да запишат в български университет. И там да отварят врата в автономното място на знанието, където вместо да спорят с преподавателя си за увеличението на таксата за обучение, да спорят на философски, исторически, математически теми. И вместо да продължат образованието си в Германия, да запишат докторантура в родината или да започнат собствен бизнес. Да развиват хабитата, да бъдат за пример, да знаят какво могат и какво искат. Да бъдат възвишени. Защото общество обърнато към бъдещето, е обществото на знанието, на иновациите и на културата. И ако има нещо, с което България може да се отличи, заради ресурса си, то нека бъде човешкият ресурс с неговото производство на висококачествени научни постижения, висока грамотност, достатъчна самоинициативност. Вместо дълъг списък с отпаднали от училище, дълъг списък с иноватори. Вместо дълъг списък с криминални престъпления, каталог от първи места на световни олимпиади и световни състезания. Вместо патологични случаи на учители, лекари и политици, вдъхновяващи учители, достойни лекари и отговорни политици. Вместо напускане и разрушение – съзидание. За да я има България и утре. И тя да бъде възвисената България.

***

“Ние не се нуждаем от повече рапъри, ние не се нуждаем от повече баскетболисти, не се нуждаем от повече футболисти.
Имаме нужда от повече мислители, повече учени, повече мениджъри, повече математици, от повече учители. Имаме нужда от повече хора, които се грижат за обществото…”

Тупак Шакур

Advertisements